Нова находка на Перперикон: Откриха изсечен в скалата саркофаг
Ново значимо откритие направиха археолозите на Перперикон само дни след разкриването на единадесетия мавзолей-ротонда от късноримската епоха. Този път е открит масивен саркофаг, прецизно изсечен директно в скалата, който според ръководителя на разкопките проф. Николай Овчаров може да се разглежда като продължение на хилядолетна погребална традиция в Източните Родопи.
Новооткритият саркофаг се намира непосредствено до известна отпреди скална гробница, която проф. Овчаров разглежда във връзка с комплекса от мавзолеи в Южния квартал на Перперикон. Именно там през настоящата археологическа кампания беше разкрит и единадесетият мавзолей-ротонда, за който Ardino24 вече съобщи.
По данни на проф. Овчаров саркофагът е прецизно издялан в скалата на дълбочина около половин метър. Непосредствено под него също толкова прецизно е оформена самата гробница, която е била покрита с обработени каменни плочи.
Археолозите са открили и множество фрагменти от керемиди. Те показват, че над саркофага е имало покрив. До наши дни обаче погребалното съоръжение не е достигнало непокътнато – то е разрушено, а погребалното съдържание е било разграбено още в древността.
Проф. Овчаров датира саркофага в късноримската епоха – IV–V век. Според него обаче начинът на изграждането му не възниква именно тогава, а продължава много по-стара традиция, съществувала в Източните Родопи хилядолетия по-рано.
От Перперикон към „цивилизацията на скалните хора“
Новото откритие дава повод на проф. Николай Овчаров да постави находката в значително по-широкия контекст на древната история на Източните Родопи и културата, която той определя като „цивилизация на скалните хора“.
Според изложените от археолога данни Източните Родопи се отличават с огромна концентрация на изсечени и оформени от човешка ръка скални съоръжения. Тяхното начало се отнася към праисторическите епохи, а развитието на тази традиция продължава през бронзовата и желязната епоха и достига Античността.
Особено характерни са скалните светилища. За култови места древните жители избирали скални върхове със стръмни или отвесни склонове, които били трудно достъпни. Скалните форми били допълнително обработвани от човека, като в тях били оформяни различни съоръжения, свързвани с религиозни ритуали.
Според проф. Овчаров именно в тази среда постепенно се оформя специфична култура, оставила множество паметници в сравнително ограничена част от Източните Родопи.
Разпространението им достига приблизително до района на Големанци и Ангел войвода на север, линията Бенковски–Ардино на запад, Крумовград на юг и последните склонове на планината преди низината на Марица на изток.
Близо 50 известни скални гробници
Особено място сред тези паметници заемат скалните гробници и гробове. Според посочените от проф. Овчаров данни броят на известните подобни гробници вече е близо 50.
Най-често те имат форма на пресечена пирамида, като се срещат конструкции със сводест или куполообразен таван и кръгла или четвъртита основа. При някои има преддверие, а при други то липсва. Входовете са били затваряни с масивни каменни плочи.
Във вътрешността им задължително е оформяно погребално ложе, издялано в самата скала.
Според археологическите данни част от тези съоръжения са били изградени още в древността, но продължили да бъдат почитани и през римската епоха. Това показва изключително дълъг живот на местните погребални и религиозни традиции.
Татул и Перперикон
Сред най-известните примери е скалното светилище край Татул. Там има прочут скален гроб, разположен на високо и трудно достъпно място.
Според проф. Овчаров находките позволяват той да бъде разглеждан като възможен хероон – светилище на обожествен след смъртта си владетел. Археологът посочва, че съоръжението е оформено в края на бронзовата епоха, а през елинистическата и римската епоха около него е изграден цял храмов комплекс.
Подобни характеристики се наблюдават и при част от скалните съоръжения на Перперикон. За новооткрития саркофаг обаче проф. Овчаров не прави окончателни заключения за предназначението му, като подчертава, че проучванията трябва да продължат.
Именно това прави находката особено интересна. Саркофагът е датиран от IV–V век, но технологията и идеята за издълбаване на погребални съоръжения директно в скалата отвеждат към традиции, чиито корени са много по-древни.
Така тазгодишната археологическа кампания на Перперикон вече носи две различни находки, свързани с погребалните практики – единадесетия късноримски мавзолей-ротонда и новоразкрития скален саркофаг.
Докато мавзолеят разкрива мащаба и представителния характер на късноримския некропол, скалният саркофаг поставя пред археолозите друг въпрос – доколко населението на Перперикон през късната Античност е продължавало традиции, възникнали в Източните Родопи хилядолетия по-рано.
Източник: проф. Николай Овчаров, публикация в „24 часа“